Гледам те на снимката.Толкова пораснал(външно),а всъщност си дете.И имаш толкова мечти и толкова идеи,и света преди си искал да промениш,искал си да остане нещо от тебе във вечността.И сега мечтаеш,и си толкова красив,и пак се влачиш след чуждите думи и игри.И се объркваш,и се губиш,и не мислиш,и забравяш себе си.А кой си?Кой беше ти?Ето,виждаш ли,не помниш.Но аз те обичам.И ще съм винаги с теб,някъде там отзад,на последния ред,и няма да те чакам и няма да ме виждаш,но аз ще съм до теб.Ще ти изпращам сила,макар и да не знаеш,и ще те подкрепям и обичам,и ще ти помагам,макар да не знаеш.Преди исках да ме виждаш,но сега зная,че няма нужда.Прекрасно е когато обичаш някого въпреки самия него.Тогава наистина е обич.И да му правиш добро и винаги да си готов да го хванеш когато се подхлъзне,а после още преди да е успял да ти благодари,просто да избягаш.Да си там когато е тъмно,да му запалиш и пак да си отидеш.И да го обичаш-безкористно и чисто.Да не искаш нищо във замяна.Да обичаш наистина!

да забравяш! Дори някой да те моли, дори да мислиш, че ще е за добро. Е, не трябва да забравяш да обичаш, защото обич ли е, завинаги е, не свършва, няма край, има само запетайки и, от време на време, по някое многоточие...
http://www.youtube.com/watch?v=4cCupTpjjfo
И гледай филма, ако, по случайност, не си го!)

strahotna pesen

Нали...напомня ми на любим човек!