Преди малко като по погрешка се зачетох в най-първите си постинги тук...Очите,с всеки следващ,ми се назълзяваха все повече...Предната година беше трудна,беше ми много,много трудна.
Първо...още миналия януари за Сливен си замина някой,който беше важен за мен...Много тъгувах...Да,жив и здрав ми е,но...нямаше да го виждам...знаех,че ще ми липсва-ужасно много.Така и стана..Добре де,но...съдбата не е толкова зла,след лошото идва хубаво...И то дойде.Запознах се с Него.Обикнах го.От първия миг с него....всичко беше прекрасно,проблемите изчезнаха...всичко беше постижимо,щом той беше до мен...И така,и така три месеца в неговите прегръдки и аз бях най-щастливата.През това време имах рожден ден-най-прекрасния,защото беше с най-любимите същества.Също така се запознах с най-прекрасния мъж.През това време най-после казах "стига" на постоянните окови вкъщи...Три месеца,които ме промениха коренно.После...после той ме остави.И аз...се предадох.Нищо нямаше значение...Забравих за мечтите,забравих да се боря...забравих да се смея...всичко забравих.Забравих коя съм...И там беше грешката.Станах част от онези хора,на които винаги съм си мислела,че е навъзможно да приличам.Месеци,месеци наред се лутах.Бях се впримчила в натрапчивата мисъл за него,в манията,че той е всичко от,което имам нужда....Защо?!
Сега,връщайки се назад,давайки си равносметка за всичко,сега най-накрая осъзнавам колко глупава бях през тези месеци...Как....колко...колко наивно се лутах и надявах...накрая дори забравих на какво се надявам...забравих защо толкова много искам пак да съм с него.Просто знаех,че искам...И какво направих...Не можах да изживея най-хубавите моменти,които съдбата ми предлагаше,не забелязвах,че през всичките месеци до мен е имало мъж,който...е заслужавал да го погледна с друго око,да оценя...не виждах възможностите за куп неща,които винаги съм искала да направя...Загърбих себе си!Загърбих принципите си....предадох се-сама себе си предадох.
И сега,както казват хората-нова година-нов късмет.Иска ми се с тази нова година малко повечко да започна да мисля...Искам,да уча Там,не заради хората(искам да съм по-далеч от тях),а заради изкуството...Нагледах се на хора,които седят,пият,пушат и...правят какво ли не,само не работят и чакат....да им падне работата,шансът от небето.Е,не става.Реших.Искам да съм от другите-тези дето се бъхтят по 24часа...тези дето работят и знаят какво искат.Ето от тези искам да съм и аз.Като порасна искам да стана такава!

Не позволявай заради някой идиот да загърбиш човека, който ти е верен и ще те обича докрай.
Успех на двамата!
Понякога залитаме в неправилна посока, но се опомняме навреме и виждаме, че щастието ни винаги е седяло до нас и е чакало, а ние сме били слепи за него.
Честито, че си прогледнала! Някои не го могат!
Любов и рози! :)

Благодаря много за хубавия коментар.:)))Да,макар и след много време,важното е,че прогледнах.:)))
Усмивкиии!:)))

Пожелавам ти, през новата година да изпълниш целите, които си си поставила! :)

:)))Ей!Честита нова година и на теб!:)))Да си жива и здрава,много щастлива,успешно учене..и...ммного любов!:)))

много! :)

:)