Ааа!!!-отчаян вик!!!
Разкъсана съм.
Две неща са ми в главата-изпитите и той.
Той,дето от два месеца страдам по него.И не се ли уморих.Омръзна ми да плача,омръзна ми...Но не мога да се откажа от него.
Понякога ми се иска да го пратя по дяволите,да го изтрия от мислите си и това да бъде всичко.Да не мисля за него,ми се иска.А после...после се хващам,че дори така залъгвам сама себе си.Казвам си,че искам вече да не го обичам,а всъщност той е единствената мисъл в главата ми/Той е въздух,топлина,той е слънце...той е щастие.Само като го видя и всичко ми се разтреперва.И от пет месеца насам е все така и все той и всичко вътре в мен си е все същото.
От къде се появи?Какво ми стори,че не мога да го забравя.Измъчвам се,питам се постоянно,но отговор не намирам.В никой и нищо.
Има моменти,в които искам да продължа напред.И после пак си задавам въпроса...искам ли всъщност наистина...Май не искам.
Не не искам.Не искам без него.Не искам да се примиря.Боли ме когато е близо,боли още повече когато е далече.Боли когато не виждам очите му,боли когато е до мен,а не ме целува.Боли когато не мога да го докосна и целуна...Боли.Боли без него и това ме разкъсва.
Объркана съм,в главата ми е хаос.Не искам никой друг,вече дори не се радвам на погледите,докосванията на другите.И не мога да допусна никой до себе си.Опитвам,но не става.Сякаш съм ледено блокче за всички останали и само той може да ме разтопи...
Какво да правя...какво,какво,какво!!!
Ааа!!!

Първо да попитам, какво те спира да го направиш?
Да му кажеш?
Всъщност, няма значение, ако има основателна причина, не забравяй едно любовта е в теб и не зависи от него! Поздрав с този разказ! http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=151505

...казах.С две водки в стомаха,всичко си казах.И добре че,така поне малко се успокоих..Но липсва..усмивката,целувките,докосванията...никой не се усмихва така,никой не целува и докосва така.Никой не гали косата ми,както правеше той...Просто никой не е толкова...дори не мога д анамеря подходящата думичка.
Той е просто любов за мен!А любовта...тя е всичко!

разбирам и това чувство ми е познато!Но нещата ще се подредят!Повярвай ми!Няма нужда да ми го описваш чувството познато ми е до болка! Но и ти ми повярвай, наистина ще разбереш, че не той а ти си любовта за себе си!

Щом ме разбирам,начи и ти си чувствал дълбоко в сърцето си същото нещо...Знаеш,че боли и докато болката сама не отмине...,стоиш и не можеш да направиш нищо.